В градовете, където прекалена застроеност е структурна особеност, заедно с разширяването на градските области и компресирането на почвите, прекомерна урбанизация без зелени места, интервенции, засягащи естествени сухи речни легла (използвани за депониране), за да се даде възможност на частни и обществено строителство (главно за прокарване на публични пътни оси) и като се обърне естествената бариера против наводнения в градските райони са довели до загуба на вода и намаляването на подземните водни нива.

Нарастващи нужди и множество искания за използване на водите в комбинация с намаляването на наличната вода, както и влошаването на състоянието на водните ресурси поради нерационално използване и замърсяването, дължащо се на негативното въздействие на човешката дейност, правят задължително рационализирането на използването на вода от хората.

Съвременните общества най-накрая осъзнават необходимостта да пренасочват своите модели за развитие или растеж към устойчивост. В днешно време, следователно, събирането и съхранението на дъждовна вода, рециклирането и повторното използване на вода и други по-малко конвенционални методи, използвани за създаване на водните запаси или за допълване на вече съществуващите резерви в различни части на планетата, са управленски практики, които могат да променят фактите.

От друга страна, градовете, които са успели да се запазят зелените места като неразделна част от тяхното градско пространство изтъкват необходимостта от планиране и разработване на интегрирани зелени политики за опазване на зелените площи чрез използването на методи, които допринасят за устойчиво управление на градската среда.